Стратегии за справяне. Как социалните работници се справят с този проблем.

Методи на социалната работа

Методите са онази част от социалната работа, която дава отговор на въпроса “по какъв  начин тя се извършва”. За тази цел е необходимо да се познават особеностите на всеки социален риск, за да се определят потребностите от съответните познания на работа. Необходимо е още да се определят основните принципи и правила, от които да се изхожда. Като се прибави към това своевременното провеждане на социалната работа, може да се определи очакваната ефективност от нейното провеждане.

Методите на социална работа не са разработени веднъж за винаги. В съответствие с развитието на цялата социална система те също се изменят, усъвършенстват. Всичко това заедно означава, че се развива квалификацията на социалния работник социалния педагог.

Социален работник и социален педагог са две професии, които са много близки и имат много общо. Все пак те имат и някои различия помежду си. Самото наименование социална педагогика означава, че се извършват социални дейности с педагогическо предназначение. Това не значи, че те се ограничават само в сферата на образованието. Известно е, че възпитателна работа и социална профилактика се извършват почти през цялата продължителност на човешкия живот, включително в домове за социални услуги и институции за излежаване на присъди.  

Социалната работа има по-широка сфера на обхват в осигуряване помощ на социално незащитени или малко защитени групи, семейства или лица. Много автори приемат, че социалната работа включва в себе си социалната педагогика. Има основание за известно тясно професионално разграничение, което идва от по-специалната педагогическа подготовка на социалния педагог. Независимо от това тези специалисти могат взаимно да се заменят в работата си, да помагат на хора и групи в социален риск, включително и за изменения на общественото им поведение.

Социалният обект стои в центъра на вниманието при социалната работа, определяйки в голяма степен спецификата на подходите на социалната работа към него. Следователно, обектът в никакъв случай не следва да се разглежда като пасивната страна във взаимоотношението субект-обект на социалната работа.

Под социален обект се разбира лица, група от лица, семейства или друга обособена общност от хора, които се намират в един или друг социален риск (може и съчетание от няколко социални риска) и за които е необходимо да се осигури социална защита. Социалните обекти се различават не само по вида и степента на риска, от който са засегнати, но и по възраст, социален и семеен статус, притежавано или не българско гражданство и др. Даже в рамките на един вид риск, например - някакво увреждане - обектите могат да бъдат с много съществени различия: възрастови, степен на инвалидност, по материален статус, с близки родственици или без такива. Посочените специфики налагат различия в подходите и методите на социалната работа.

Когато се говори за принципи в методите на социалната работа, не би следвало те да се смесват с принципите на социалната политика. Последната е нещо фундаментално и част от структурата на обществото, затова и нейните принципи са много по-фундаментални. Социалната работа е призвана да допринася за реализирането на целите и задачите на социалната политика. Това става чрез извършване на определени дейности. Затова и принципите й се отнасят до тези дейности и са значително по-конкретни. Разграничаваме следните основни принципи в социалната работа:

• Първи принцип на коректно взаимодействие между обект и субект. Успехът на социалната работа, постигането на поставените цели зависи в много голяма степен от коректното взаимодействие между двете страни на социалната работа. Клиентът е длъжен да съдейства на социалния работник, а последният трябва да вложи всичките си знания и умения при изпълнението на своите задължения.

• Вторият основен принцип е диференциране на социалните дейности и методите на социална работа в зависимост от спецификата на социалния риск и особеностите на клиента. Този принцип е с универсално значение за построяването на цялата система на социалната работа. На основата на него са специализирани и заведенията, в които се обслужват или настаняват лица с определен социален риск. Доколкото е възможно, се конкретизират и методите на социална работа.

• Третият ключов принцип е опазване на достойнството на социалните клиенти - лица, семейства или групи от хора. Този принцип се отнася до професионалната етика на социалните работници, която е не по-малко важна от професионалната им подготовка.

Принципите и подходите не изчерпват методите на социалната работа. Важна съставна част от тях са социалните техники (умения). Най-важните от тях са:

• първична социална диагностика на основата на представени документи, издадени от различни институции;

• снемане на социално интервю - чрез писмена анкета и вербално. Тази техника се прилага при клиенти в психическа и възрастова годност да дават адекватни отговори;

• събиране на допълнителна информация от други лица (ако това е необходимо и възможно);

• социален анализ - с тази техника се следят измененията, които настъпват в положението на клиента, както и факторите, които водят до изменения;

• поставяне на окончателната диагноза и формулиране на предложение за решение. Предложението се утвърждава или отхвърля от ръководителя на социалната служба.

• Мониторинг върху изпълнението на взетото решение.